начало

за мен

снимки

стихове

стихове
ново

стихосбирки

 

СТИХОВЕ

Да копнееш моята близост

Късно

Осем букви

Да те гледам с други очи неумея...

Да те милвам с други ръце аз немога...

И мислите, и чувствата, и устните...

Когато слънцето в косите ни залезе...

Не съм в настроение...

Първо ще изгубиш съня си...

Толкова дълго те чаках...

Толкова дълго те търсих...

Влюбено

Аз ли късно те намерих...

Дали си всичко ти за мен не зная...

Казваш - нямаш време да обичаш...

Мелник

Понякога животът ни се струва...

"Щто е жената ако не утеха на времето"

Той е неромантичен...

Като закъснели целувки са твоите думи...

Обичай ме, обичам те...

Сещам се, че те обичах...

Едно квартално кафене

Пушиш нервно...

Днес пак минах по пътя...

На този, който само в стиховете срещхах

Не ме наричай цвете от Луната...

Разлиствам сякаш с пръсти твойте думи...

Ти си с много жени...

Аз съм брегът, в който любовта си разбиваш...

Твоята обич...

  ***
Да копнееш моята близост,
да ме търсиш в деня си безспирно
и сърцето ти лудо да тръпне -
моето да достигне.
Това е всичко, което мечтая
в този миг, утре и после
(ала устните ти незная
ще ги имам ли само за себе си),
и пак те търся в съня си пророчески,
с утрото идващо да те сбъдна
(и надявам се мили, да носиш ми
шепа обич само за мене),
а нека устните ти, неверните
цялата да ме изпият,
като бяла магия в теб ще съм -
с душата си ще ме търсиш,
а в очите си ще ме имаш.
  ***
Късно

Тръгвай!
Върви си!
С теб днес сме минало.
Твоите думи
за мен са изстинали.
Моите устни
без тебе усмихват се.
Всичко е свършило...
Просто "Довиждане".
Хайде побързай!
Върви!
Не обръщай се!
Късно е вече
при мен да се връщаш.
Чаках те дълго,
но вратата затворих,
сега няма смисъл
с теб да говорим.
Сега аз не искам
дори да те слушам.
Късно реши
да бъдеш различен.
Тръгвай!
Върви си!
С теб днес сме минало.
Мойто сърце
за теб е изстинало.

 

***
Осем букви

Дълго мислех,
как да ти кажа,
че те обичам.
Осем букви,
които крият
в себе си всичко.
Толкова много
Светът е написал
за Любовта -
знаем ли всичко за нея сега...
Трудно се казва
на някого, че го обичаш,
цялата себе си
в осем букви изричаш.
Толкова важно е
Да знаеш, че си обичана.
Искам винаги,
да мога да казвам
"Обичм те!"...

  ***
Да те гледам с други очи неумея.
Мога само така,
като чайка, която се взира в небето,
преди да литне от кея,
защото ти си
мойто небе
и мойте крила.
  ***
Да те милвам с други ръце
аз не мога.
Мога само с тези.
Те са млада трева.
Твоите стъпки попила,
Като юлска роса.
Ти си моето лято през юли...
  ***
И мислите,
и чувствата,
и устните,
и всичко мое
искаш ти да имаш.
И думите,
и стъпките,
и пръстите,
да бъдат твои
вечно и за винаги...
Не ме обичай
толкова обсебващо.
Това е вече
твърде старомодно.
Дори очите
друг да са погледнали,
то сърцето
винаги е твое....
  ***
Когато слънцето
в косите ни залезе,
когато вятъра
в душите ни утихне,
когато стъпките
ни избледнеят
и сълзите
вече са пресъхнали,
и луната няма да изгрее,
тогава в самотата си сами сме.
Ще си простим ли
думите спестени,
любовта до дъно неизпита,
делниците пълни с проблеми,
мислите по друг
в сърцето скрити.
И дали ще можем
на разсъмване
малко нежност
да си поделиме,
да ни топли,
като слънчев спомен
от едно изгубило се лято...
  ***
Не съм в настроение
за стихове.
Тъгувам.
Всички думи
са излишни.
Остави ми
само шепа тишина
и чаша изворна вода.
Благодаря.
  ***
Първо ще изгубиш съня си.
После ще започнеш да ме виждаш
във всяко стръкче трева,
върху което стъпваш.
Накрая ще се влюбиш
в очите ми
и никога няма да искаш,
да си тръгнеш от тях.
А Аз всъщност
отдавна съм Те открила,
там където те срещнах
за първи път-
в сърцето си.
  ***
Толкова дълго те чаках
в безкрая на нощите тихите,
че вече никак незная,
на тази приказка нашата,
къде ще и доиде края -
в нея ти все ме обичаш,
а аз това все незная...
  ***
Толкова дълго те търсих
по белите пясъци в дните си,
че вече никак не помня,
защо беше това тичане,
това безкрайно и диво обичане,
в което вместо да те намеря,
цялата себе си губех...
  ***
Влюбено

Понякога не ми достигат думите,
за да ти кажа колко те обичам.
Сърцето ми предателски вълнува се,
дори и само при една едничка мисъл,
която е на тебе посветена.
И с всяко свое сетиво желая те.
И погледа ми пълен е с тебе.
И сигурна съм аз, че вече зная,
това е щастието, за което
струва си и само ден
живот да ни е даден....

  ***
Аз ли късно те намерих,
Ти ли рано си тръгна,
не споделяхме една постеля,
но се срещахме в сънищата си,
а после уж чакахме на разсъмване
да се видим на яве
и все погледите си изпускахме,
но думите си долавяхме.
И любов ли беше
или сънуване,
или просто дълга раздяла,
но душите си лекувахме,
че ни боляха, като опарени...
  ***
Дали си всичко ти за мен не зная.
Навярно "всичко" никак не е малко.
Побира в себе си и адът,
но и раят -
светът в топлите ти шепи.
Подай ми устните си.
Нека помълчиме,
защото тишината е свещена,
когато раменете ми завиваш,
смутени думите от смисъл се лишават.....
  ***
Казваш - нямаш време да обичаш,
значи нямаш време да живееш,
то обичането е като да дишаш,
още с раждането го умееш.
Не е нужно време за да можеш
две ръце със своите да сгрееш
и едно сърце за теб да пари,
с всеки удар с тебе да живее,
Любовта без време
ще се лучи,
стига само да я пожелаеш.
 

***
Мелник

В спомените есенни
е скътан моят Мелник,
с кехлибарен цвят
и пясъчна снага,
като въздишка кратък
и силен като вечност,
упойващ като вино,
с мирис на земя-
оставил е в сърцето ми
невидима следа.
Това не беше есен,
а закъсняло лято,
в очите ни стопила се
влюбена сълза...

  ***
Понякога животът ни се струва
и скучен, и себичен, и безличен.
Понякога е тъжно да обичаме,
защото смешно ни обичат.
Понякога мечтите си забравяме
в стремежа си да бъдем съвършени.
Понякога грешим, но си прощаваме -
човешко било да си грешник.
А всъщнос искаме да сме щастливи,
но се срамуваме да си го кажем,
понеже времето не ни достига,
да бъдем старомодно романтични.
Но вярваме, че то ще ни се случи -
онова разтърсващо и тихо чудо,
и нежно някого ще заобичаме,
повярвали, че истински сме живи.
 

***
"Щто е жената
Ако не
Утеха на времето"
Jордан Даниловски

...И ако Аз съм
твоята Утеха,
а Ти си Времето,
което ме изпива,
там някаде
в средата на небето,
преди зора да зазори
с всичка сила
и да събуди
за живот Земята,
ще ме намериш
и ще ме познаеш
по стъпките
оставени в росата,
по думите,
които сам изрекла,
но сам забравила
да ти изпратя.
И ако още
искаш да ме имаш,
пусни ме в сърцето си
и нека
с обич
път към мойто
да откриеш,
дори не път
а мъничка пътека....

  ***
Той е неромантичен,
Той е малко себичен,
рядко и трудно казва
"Обичам те",
но Аз го обичам,
защото съм сигурна,
че тайно сънува все същите сънища,
в които тръгва да ме намери,
за да може да ме обича,
а всъщност....
...Той си е неромантичен,
никак не умее да казва
"Обичам те",
но Аз го обичам....
  ***
Като закъснели целувки
са твоите думи,
като есен без лято,
като пролет без зима,
като море без небе
и като птица без полет.
И тъжно е много,
че днес ги чувам,
защото не мога
да им отвърна,
а чаках те дълго
и вярвах, че можем
закъснелите думи
с целувки да свържем...
 

***
Обичай ме,
обичам те,
завинаги.
И тази нощ
и следващото утре...
Целувам те,
целувай ме
неспирай ти,
с мислите си
моите да търсиш.
И винаги когато ме намираш,
щастлива съм,
че в този миг единствен
сърцата ни
единно съществуват,
до пръсване с обич вдъхновени.

И нека винаги
да те намирам...

  ***
Сещам се, че те обичах
чудно, ненаситно, диво!
Тихо името ти сричам,
но защто ли неусещам,
тази тръпка, от която
чак до болка премалява.
Сещам се, че те обичах…
  ***
Едно квартално кафене.
И Времето - неподходящо.
Две празни чаши от кафе,
стаили думи неизказани,
докосвания на ръце
и погледи до дъно парещи...
  ***
Пушиш нервно.
Кършиш пръсти.
Мислиш все за мен.
Чакаш мойте тихи стъпки,
в шумния си ден.
Искаш нещо да ми кажеш,
ала пак мълчиш.
Господи!
Любов такава
да те сполети!
Сякаш друг в твоите дрехи
влязал е сега
и объркал е с копнежи
твоята душа.
Нервно пушиш.
Пръсти кършиш.
Чакаш мен.
Така.
Всичко можеш
да ми кажеш,
Аз ще разбера...
  ***
Днес пак минах
по пътя,
през Планината,
която ми открадна сърцето
и ме накара да искам
вечно да я обичам,
защото е толкоз различна
и винаги една и съща,
като ново начало
и като родна къща...
 

***
На този, който
само в стиховете срещхах.


Този, когото вълнували думите
Вече отдавна го няма.
Тръгнал си тихо.
Не искал сбогуване.
Думи нали е оставил.
Всичко разказал е
Що го е парело
Или разхлаждало дните му.
Искал е малък прозорец
Към себе си
Да отвори в очите ни.

Виждам го....

  ***
Не ме наричай цвете от Луната,
забравила съм твоят весел смях,
не ме докосвай с пръсти - знойно лято
ще ме опарят,
а не искам Аз,
да те сънувам в тихите си нощи
и да скърбя с тази самота,
в която ме остави и замина,
далеч от мен и моята душа.
  ***
Разлиствам сякаш с пръсти
твойте думи.
Разбирам истината за лъжата.
Разкъсвам моята наивна обич,
така -
отново съм в плен на самотата.
Но всъщност тя ми дава нови сили
и нова свобода,
и нова мяра...
Дори да чуя някога "Прости ми"-
не ще простя такава изневяра,
че Аз наистина наивно те обичах,
но Ти съвсем наивно ме изгуби.
  ***
Ти си с много жени,
но не забравяш една,
тази която те караше,
да се чувстваш обичан.
Ти си с много жени,
но не забравяш една,
тази която те караше,
да обичаш.
Ти си с много жени,
но мечтаеш една,
тази която
друг днес вече обича.
  ***
Аз съм брегът,
в който
любовта си разбиваш,
защото
отдавна не вярвам на думи
от смисъл лишени.
По-добре без теб
за теб да тъгувам,
отколкото самотна да бъда с тебе,
но като тъжно, зимно море
в себе си нося те,
като болка стаена
искам да те излея
и ще стигна все някога
там за където съм тръгнала,
но навярно няма да те намеря.
  ***
Твоята обич -
слънчогледова нива -
толкова топло е в нея.