начало

за мен

снимки

стихове

стихове
ново

стихосбирки

 

СТИХОВЕ - ново

Синьо цвете

Дюлбен за обич

Оброк

Сега не ми е до любов и светли рими

Сняг

Всяка моя мисъл те тревожи

Тъгувам за тебе Родопи Планино

Не ме карай да плащам

В безкрая на забързаните делници

Вали на вън

Какво ли ми разказва този сън

Ако още мога да обичам

Малко неща искам да помня

Еньовден

Прозрение

Начина, по който правищ всичко

Едно забравено от миналото лято

Прогони самотата

Дойде и ме целуна

Ще пия само чай

На тази снимка се обичаме

Какво е да обичаш поетеса

Откривам те в всяка своя мисъл

Всяка твоя лъжа

Толкова отдавна те обичах

Опитвам се да се родя отново

Ти решаваш кога да си тръгнеш

Не търси любовта

Слънце във Времето

  ***
Отпивай ме бавно,
на глъдки, полека,…

Сега не искам бавно да ме пиеш,
че утрото навън почти изгрява,
с устни нетърпящи съпротива
отпивай ме до край съм се отдала.

Сега не искам бавно да ме пиеш,
че любовта на виното прилича,
отпиват ли го устни неумели
вкусът му се променя – става стричав.

Сега недей на глътки ме отпива,
вземи на екс душата ми примряла,
не питай как, с устни ме събличай,
че утрото навън почти изгрява...
  ***
Дюлбен за обич

На моите баби!

Този чеиз тъкала е баба,
била е младо момиче.
Фините нишки с любов изпрела,
че момъка скъп бил и личен.
Баба невеста в чужда махла –
толкова хубава била,
че под нозете и млада трева,
звънвала в миг щастлива.
Тръгнали дните – живот колело,
баба припявала тихо
песен приспивна,
песен – любов,
песен за радост и мъка.
Днес аз пристъпвам
в смълчания дом,
дето помни смеха и
в стария скрин откривам един
везан дюлбен за обич.

 

***
Оброк

Не навреме,
не на място,
неразумно ме обичаш.
Две сме!
Нека ти е ясно,
че на битка се обричаш.
В нея сигурност намираш,
в мен си влюбен и отчаен,
ако с поглед те отблъсна
срешна ли те уж случайно.
Тя ти е жена – умница
твойта мъжка жар отпива,
правейки се, че не знае
тайно ти коя сънуваш.
Аз напротив неотстъпвам
и на педя любовта си,
знаеш, че за мен си всичко,
не посягай към душата ми.
Две сме.
Всяка те разбира
и в себе си те носи,
в ляво болката пулсира
от незададени въпроси.
Не навреме,
не на място,
неразумна любовта е.
Всеки търси свойто щастие
и нима вина това е.

  ***
Сега не ми е до любов и светли рими,
душата ми в тъга се е разтворила,
сърцето ми забавило е ритъма –
така съм изморена от тревоги,
но някаква пулсираща потребност
за нежност и за ласки, и за думи
не спира упорито да напомня,
че мога пак крила да имам,
а мислите ми, като прашни друмища
ме водят през полето на надеждата
и аз мечтая пак да бъда влюбена
в начина, по който ме поглеждаш.
 

***
Сняг

„...снегът от
нашите сънища
вали един – единствен
път през живота ни.”

Орхан Памук, „Сняг”


Този сняг, който пада тихо в душите ни
си сънувал през всички лета.
Без да знаеш е устни си рисувал чертите ми,
но ме срещна точно сега.
Знам безкрайно красиво е,
неочаквано,
страшно е,
но снегът пада само веднъж.
Хайде с детски възторг
с теб да скочим в пряспата,
всичко друго е просто мълва.

  ***
Всяка моя мисъл те тревожи,
твоят мъжки свят на две разделя,
искаш да ме имаш, но не можеш
аз съвсем самичка те намерих.

Всяка моя мисъл е въздишка,
при това с обич споделена,
но в сърцето си откривам думи бели
и на тебе те са посветени.

Вярваш ли, животът кръг е вечен
по ръба, на който ние ходим
и така случайно по човешки
знаците съдбовни ни говорят.
  ***
Тъгувам за тебе Родопи Планино,
за твооите мъдрост и святост,
душа ми на яве и в сънища тихи,
търси зеленото на необята ти.
Каква си красива Родопи Планино,
и Вечна и Любяща ти си,
през теб се търкаля тежкото Време,
но ти му разказваш приказки истински.
А как те обичам Родопи Планино,
сърцето ми нежно все към тебе
ме тегли, че студена вода
от планинска чешма съм отпила,
а самодива нощес косите ми сплиташе.
  ***
Не ме карай да плащам
на всяка цена
всяка твоя усмивка,
жест и шега.
Едва ли ще мога
дълго сама,
да нося този товар –
все пак съм жена
и когато на съмване
се затръшне врата
ще си тръгне навярно
с ноща любовта
и ще трябва тогава
да ти простя,
че не мога вече
да обичам така,
както вчера,
когато подари ми щурче,
да ме пази на сън
от разбито сърце.
  ***
В безкрая на забързаните делници
забравих поетично да въздишам.
На вън зелена пролет е напъпила –
време за любов и нови стихове
и може би през някой понеделник,
на прага между здрача и зората
съвсем безотговорно ще захвърля
бележника с досадните задачи
и после вдъхновена и щастлива
ще тръгна боса да те търся през росата,
ще те намеря и ще те обичам
докато спре да се върти Земята.
  ***
Вали на вън.
Небето се разтваря,
но слънце в душите ни наднича.
Целуваш ме.
Целувам те и ето
дъждът игрив по устните ни стича се.

Вали на вън.
Вали и в тази стая,
очите ти са слънчави метличини,
от този дъжд са още избояли,
а ти разказваш колко ме обичаш.

И нека да не свършва
тази буря,
че двамата от тук ще си отидем
и после винаги ще търсим диря,
към този слънчев дъжд да ни упъти.
  ***
Какво ли ми разказва този сън,
в който ти ми носиш синьо цвете,
а аз в очите ти потъвам,
забравила за болката в сърцето,
и всъщност знам, че няма да те имам,
не търся път, по който да те върна,
сама избрах от теб да си отида,
но в този сън с обич те прегърнах.
  ***
Ако още мога да обичам,
смисъла на римите да търся,
значи жива съм,
на себе си приличам
и при теб ще мога да се върна....
  ***
Малко неща искам да помня
(сякаш минало се забравя) –
онази сутрин дето с въздишка
път към сърцето ми си проправи,
усмивка на цвете случайно родило се
сред суматохата на паважа,
трапчинката тайно и нежно целунала
твоето ляво рамо
и още няколко истини дребни,
които ми носят наслада...,
другото просто вече е минало,
трябва да го забравя.
 

***
Еньовден

Искам да ти подаря вълшебство,
Еньовденско чудо да ти сторя,
слънчева въздишка ти изпращам,
да запали в тебе мъдър огън,
за да можеш в зимните си нощи
лятото в душата си да носиш
и на билки еньовденски да ухае
тишината звънка на съня ти.
Там отново аз ще съм до тебе,
по тревата ще вървим щастливо боси,
съмналото слънце ще ни гали,
без да бърза с обич по косите
и преди с теб да сме разбрали
ще си сбъдваме сами мечтите.
Еньовденско чудо любовта е.
Докосни ме, че сърце не трае.

 

***
Прозрение

Тишината на нощта ме смазва,
а в душата ми напира музика,
тръгвам пеш по улиците прашни,
за да търся цъфнал минзухар през юли,
и среднощ е, а луната е залязла
и щурците са забравили цигулките,
над мен във въздуха виси случайна тайна,
с аромат на разцъфтели люляци
и в един, единствен миг разбирам,
че не търся малко, жълто цвете,
а към тебе, като към стихия
моето сърце върви обречено.

 

***
„Начина, по който правищ всичко
е причина да мисля за теб...”
Бисер Бойчев


Начина, по който казваш всичко
ме кара да не те забравям,
сякаш романтични строфи,
вместо влюбени цветя ми подаряваш.
Начина, по който вдъхновяваш
ми показва колко си специален,
колко мъдро можеш да обичаш,
колко нежно можеш да прощаваш.
Думите са нашата стихия,
ние с тебе просто сме поети,
всеки стих замесваме с магия,
от която в сърцата свети.
Хубаво е, че съм те открила,
тежка орис е да пишеш рими,
а с тебе двама си говорим,
та дори и само да мълчиме.....

  ***
Едно забравено от миналото лято
щурче събуди ме през този ден
и всички зимни мисли на земята
стопиха се – били са само лед,
а щурчо горд от тази своя песен,
почуства се като велик поет....
 

***
Прогони самотата,
забрави за тъгата,
това, че ме няма
не променя нещата,
ние с тебе отдавна
сме две души разделени,
не тъгувай за мен,
не тъгувам за тебе.
Беше хубаво,
беше не любов, а въздишка,
кратка лятна отмора,
романтична почивка,
и нима всяка нощ
аз за теб съм копняла
и нима ти без мен
си недопълнено цяло.
Прогони самотата,
забрави за тъгата,
някой ден с теб
ще оправим нещата,
ще те срещна случайно,
ще ми махнеш нехайно,
а сърцата в гърдите,
ще подсказват ни тайно,
че за тебе аз
всяка нощ съм копняла,
а без мен ти
все още си недопълнено цяло.

  ***
Дойде и ме целуна
и си тръгна.
Реши, че повече
не съм ти нужна,
но всяка вечер
ти до късно не заспиваш,
срахуваш се,
че пак ще ме сънуваш,
как идвам
и целувам те и тръгвам,
защото любовта ти не е нужна,
на моите очи, за да сияет,
на устните ми, за да са красиви,
и на сърцето ми, за да тупти щастливо.
Дойде и ме целуна и си тръгна,
но мислиш ли,
че няма да се върнеш...
  ***
Ще пия само чай,
с аромат на мента,
а ти ще си разсеян
и малко притеснен,
в очите ми ще се оглеждаш,
но няма да се виждаш променен,
а аз да те променям и не искам,
такъв обичам те съвсем обикновен,
съвсем реален, просто истински,
достатъчно е, че си с мен.
 

***
На тази снимка се обичаме
ние двамата,
но тук вече всичко е много различно,
пак си прехвърлил
ръка през моето рамо,
но в очите ти виждам –
нейната обич ти липсва.

  ***
Какво е да обичаш поетеса –
да бъдеш стих в поемата и есенна,
да бъдеш дума в кратката и песен,
римувана въздишка в дар пренесена,
тъга по нещо ненаписано, но влюбено,
а тя за тебе просто е жена.
  ***
Откривам те в всяка своя мисъл,
натрапчив, като вкус на късна есен,
далечен, като бряг сред океана,
любим, като приспивна детска песен.
Откривам те, а искам да избягам,
Очите ми изсъхнаха по тебе,
уж близо си, а всъщност все те няма,
къде да скрия тежките копнежи,
и питам се дали ме съзерцаваш
понякога в късните си мисли,
дали умееш, като мене да прощаваш
преи деня отново да възкръсне,
дали обичаш, като мене лудо,
с всеки удар топъл на сърцето,
къде те води този път, по който
си тръгнал точно право през полето.
Не ме търси аз чакам те оттатък.
  ***
Всяка твоя лъжа
до болка е скъпа,
търся отговор прост,
но вече нямам въпрос,
със сигурност зная,
сънуваш ръцете на другата
как ти носят прохлада
в горещата нощ.
Дай ми само частица
от този копнеж,
за да мога утре пак да живея,
със сигурност зная
все някога ще се спреш,
за да потърсиш мен в нея.
  ***
Толкова отдавна те обичах,
че не зная ти ли ми се случи,
или пред вратата ми навява
палав вятър тихо твойте стъпки,
как отдалечават се в мрака
и къде отиват аз не зная,
до къде ще стигнат не разбирам,
но със сигурност ги чака някой,
толкова отдавна ми се случи,
че не помня колко те обичах.
 

***
Опитвам се да се родя отново
и мисля, че за миг почти успявам,
за мене тази обич значи много,
след нея само празен звук остава,
и аз не знам защо ми се живее
когато в нищо не намирам смисъл,
но моето сърце отмерва стриктно
въздишка, стих, тъга и те обичам.
Навярно няма да те търся дълго
в дните си прецизно подредени,
ще потъжа и ти ще се превърнеш
в една красива приказка за мене,
в която нежно двама се обичат,
но трети тази обич им отнема,
и цял един живот сами се скитат,
защото вярват, че ще се намерят,
защото този трети не успява
на обичта им да постави точка,
защото любовта прощава,
но никога не ни дава отсрочка.
.

  ***
Ти решаваш кога да си тръгнеш,
ако тази любов изтива,
ако думите са ни чужди,
ако ласките не ни отиват....
Ти решаваш кога да си тръгнеш –
тук не е служба изгубени вещи,
няма какво в дома ми да търсиш,
ако не ме откриваш в сърцето си.
Дали ще ми липсваш –
какво те засяга,
взе колкото ти бе нужно,
само не посягай към трохите от хляба,
тази любов е за гълъбите....
 

***
Не търси любовта,
тя от нас не се крие.
Всеки носи я в себе си,
като бяла магия,
но в нашите дни
до безумност заети
все по-малко време
остава в куплети,
все по-малко сме влюбени
и все по-заети.
Не търси любовта.
Тя търпеливо ни чака
да си спомним, че можем
да обичаме всякак –
безусловно и страстно,
неразумно и бурно,
изпепеляващо ясно,
та дори да е трудно
и тогава, когато сме
до смърт изморени,
и тогава, когато сме
съвсем повалени
от проблеми и грижи,
от неразумни стремежи,
искаме само някой до нас
да ни каже:
„Хей, обичам те!” –
всичко друго мираж е...

 

***
Слънце във Времето

На един Слънчев часовник

Стреклката на часовника замряла е –
непоносимо е да те обичам,
по каменните стъпки,
на отлитащите залези,
слънчеви усмивки стичат се,
и Времето лишава се от смисъл,
защото Ние там не съществуваме,
решихме – всеки тръгна сам по пътя,
не беше нужно даже и сбогуване,
но слънчевите зайчета отмерват,
посоките на любовта неведоми,
които пак с тебе ни събират
и нищо, че ще бъде само временно...